РЕЗЮМЕ НА ПРОУЧВАНЕТО НА НЦИОМ

През миналия месец НЦИОМ проведе изследване, възложено от фондация „Партньори – България” по проекта „Децата и Интернет”, който се осъществява в сътрудничество с Държавната агенция за закрила на детето и посолството на Великобритания. Изледователските задачи бяха да се проучат рисковете за подрастващите при общуването в Интернет. Количественото изследване обхвана 800 младежи от пети до единадесети клас в пет града – София, Бургас, Варна, Плевен и Пловдив, които бяха интервюирани в училища и компютърни клубове. Отделно беше проведена анкета по Интернет, в която се включиха 1688 респонденти, от които 590 на възраст между 12 и 17 години.

Проведени бяха и фокус групи: със собственици и администратори на компютърни клубове и Интернет доставчици, с учители в среден и горен курс и с родители на деца на възраст между 12 и 17 години.

Основни изводи:

Подрастващите в България прекарват доста време пред компютъра – по-често в къщи и в клубовете, по-рядко в училище. Домашният компютър не е изключение или лукс, а част от ежедневието.

Рисковете за децата от престоя пред компютъра и общуванто в Интернет според възрастните са, че мрежата ангажира времето и емоциите на подрастващите, и че застояването често води до обездвижване, раздразнителност и агресивност.

Според данните от изследването над 90% от подрастващите ползват интернет всекидневно или по няколко пъти в седмицата.

Предпочитаните им занимания в мрежата са общуването онлайн, игрите и свалянето на музика, филми, игри и програми.

Онлайн общуването е най-предпочитаното занимание на младежите в Интернет – това потвърждават както отговорите на самите деца, така и наблюденията на техните родители, учители и специалистите от компютърните клубове. Отговорилите на анкетата по Интернет, които са по-добре запознати с информционните технологии, поставят на първо място свалянето на музика и филми, но и при тях чатенето е на второ място.

В повечето случаи младежите възприемат чатенето като игра, в която могат да да си измислят нови качества или да „украсяват” своята личност, най-често като си добавят липсващите години и опит. Защитени от анонимността си в мрежата, те общуват по всякакви въпроси, които ги вълнуват. 43% от респондентите в изследването на НЦИОМ и 67 % от участниците в Интернет-анкетата признават, че им се случва да се представят за по-големи, когато общуват он лайн.

На една трета от подрастващите, участвали в изследването, им се е случвало през последната година да се срещнат с човек, с когото са се запознали в Интернет. Това обикновено е предшествано от размяна на снимки и e - mail.

Подрастващите предпочитат да споделят за контактите си в мрежата най-вече с приятели. Прави впечатление обаче, че 15% от участниците в изследването на НЦИОМ и 21 % от анкетираните по Интернет не обсъждат с никого опита си от общуването. Според възрастните, участвали във фокус групите, допълнителен риск при онлайн контактите е опасността те да заменят реалния свят и реалното общуване, които са особено важни при развитието на подрастващите.

Близо една пета от младежите, които са се срещали със свои познати от мрежата, са установили, че те са по-възрастни, отколкото са им се представяли.

Близо една десета от тези, които са осъществили срещи, са останали с впечатлението, че техният виртуален познат е бил с лоши намерения към тях.

32% от изследваните от НЦИОМ и 55% от анкетираните по Интернет младежи признават, че през последната година им се е случвало някой да се опитва настойчиво и против волята им да общува с тях в чата.

В повечето случаи при тези контакти на подрастващите са били предлагани разговори за секс и покани за срещи извън мрежата.

Рисковете от запознанствата чрез мрежата се разглеждат по-скоро като възможна, а не като реална опасност и от децата, и от възрастните. Близо 40% от младежите нямат реална представа за опасностите от срещи с виртуални познати.

Наред с това младите хора са по-предпазливи, когато става въпрос за съобщаване на лична информация като домашен адрес и телефонен номер – над две трети от тях смятат, че е опасно да дават тази информация.

Общ извод от изследването е, че по-застрашени при контакти по Интерент са децата, които са самотни, емоционално нестабилни или са преживели някаква травма; затворените в себе си, които не споделят с никого; момчетата, които са по-самоуверени и са склонни да подценяват рисковете.

Може да се очаква, че разпространението на аудио и видеокомуникаторите ще намали част от риска при контакти в Интернет. Причината е, че така по-трудно може да се скрие самоличността на по-възрастните хора, които опитват да се представят пред младежите за техни връстници

Това не отменя нито нуждата от привличането на общественото внимание към рисковете за подрастващите при общуване по Интернет, нито необходимостта от мерки за безопасност в това отношение.

„Децата и Интернет” (изследване на НЦИОМ, март 2006) / Интернет анкета 21 март – 19 април 2006 ( PPT Presentation, 1.3 Mb)